Онези, които зависят от нас

Едно от гадните неща, които ми се случиха напоследък, беше, че ми умряха две от котетата, за които се грижех. Едното беше доста зле от доста време - не че го бях прежалила, просто за сравнение - но домашното... него направо го изтървах :(((. Беше нещо свръхскоротечно, докато се разбере, че наистина е за лекар - и то си отиде. Сякаш просто го оставих да умре. Не мога да си го простя. Никак.

На онези, които си мислят "Абе ти за 1 котка ли си!!" - Ами не, не съм за 1 котка. За всичко съм. Те нещата са свързани - влезеш ли в 1 модел на поведение, трудно се измъкваш.

Все пак не споделих това за да стъжня още повече настроението. Исках да кажа, че всъщност няма толкова голяма разлика в нивата на нещата. Трябва да си обгрижваме добре онези, които зависят от нас - били те хора, животни, растения или идеи. Защото ако им се случи нещо непоправимо, каквото и да е то, ние ще си заслужаваме вината, която изпитваме, но те няма да заслужават бедата, която им се е стоварила само защото нямат силата да я отпъдят сами.

Не че не трябва да си обгрижваме и колите, например (книгите, столовете, компютрите). Естествено, че трябва. Но все пак има 1 йерархия на приоритетите, в която живите неща вървят преди предметите. Понякога, при определени обстоятелства, тази йерархия може и да се наруши, но тя остава основната.

А че винаги има някой, който зависи от нас - това поне е извън съмнение. Въпросът е, че често ни се ще да свием броя на тия зависими до минимум, да не кажа до единия и единствен АЗ. И аз съм го изпитвала - нямам претенциите да съм безгрешна в нищо. Обаче истината е, че вместо това трябва да разширяваме кръга - ще е от полза не само за онези, които сме "поканили" (а защо кавички всъщност?) в него, но и за нас самите. Няма да сме по-уморени; напротив. Който не е пробвал, той не вярва.

В обратния случай ще сме като ония маймунки, сещате ли се - статуетката "Не знам, не чух, не видях". Адски скучен начин да си прекараш живота, според мен - затворен м/у ония другите 3 неща; които бързо омръзват в крайна сметка. Който не е пробвал, той не вярва:)) . А ония, дето са пробвали, често лъжат по въпроса - PR, кво да правиш. Всеки си го има и него някъде в себе си.

... Котето беше мъжко и си има сестричка. Макар че беше по-яко от нея и по-живо, и по-ящно, то се разболя първо; така нея успяхме да я спасим. Някаси, коте-кавалер стана то...