Skip over this step - стихчета от архива

[23.03.10, вт] Когато отложиш 1 нещо, значи ли, че трябва да му дойде времето изобщо?

Препостната част:

Едно място
Има едно странно място,
достатъчно високо за задъхване,
но също така и достатъчно ниско
да пази копнежа по още катерене.
То се намира достатъчно близо
да стопи всяка загуба на картината
и отстои надалеч пак достатъчно
да даде нейното трезво разглеждане.
То е място достатъчно сигурно
за някой скок без съмнение в резултата,
но с несигурност мами достатъчно
да те откаже от всякакво скачане.
Да, то е място действително щуро
и божествено в своята същност
да предлага за вход двупосочия
и за изход - единствено избора.
Място е единайстият етаж
и тук изобщо не говорим за асансьори.

Малка Дао приказка
(според моето виждане)
Имаше пътник в самотна гора, който вървеше, протегнал ръка,
за да открие поляна и път, преди над всичко да легне снегът;
бе уморен, но след всеки завой в нови шубраци навлизаше той...
Тъй го завари поредният дъжд. Вдигна човекът лице отведнъж.
Пиха очите му капки без страх... и пелена сякаш падна от тях.
Пътникът ясно съгледа безчет стъпки до своите стъпки навред;
виждаше хора на всички страни, бродещи в свойте самотни гори...
Леко усмихнат и сила събрал, тръгна човекът нататък, разбрал:
няма поляна и няма гора, всяка разходка е вече следа.

Мисли за Америка
(по черното време)
Някога ще го направя
ще избягам в Америка
без да имам зелена карта
просто ще замина и няма
да тъгувам за нищо освен за тебе
(което и тук е същото, така че какво толкова)
а бъда ли вече в Америка
ще ти пращам оттам картички
(ти може и да ги хвърляш в коша)
а бъда ли вече в Америка
то ще правя там всичко което
правят хората като идат в Америка
и щом срещна Американеца ще го питам
защо са така крайно обратни
по логика Неамерика и Америка.
Да да някой ден
наистина ще го направя, ще отида
в Америка, ще замина
с някой тежък камион или с нощния влак
ще тръгна бързо като куршум в мозъка или
полека като заспиване, а може и със свободен полет
хванат направо от 11я етаж.
Има толкова начини да отидеш в Америка
... и само един да останеш.

Марш на пияните рибари (lyrics)
Ако Господ беше златна рибка,
щеше и морето да е плитко.
За русалки, нефт или елмази
лесно щеше всеки там да гази.

Ако Господ беше златна рибка,
и животът щеше да е китка -
всеки щеше цар да се записва
и от щастие да баялдисва!

Ако Господ беше златна рибка,
победител щях да съм без битка!!
Щях с късмета да не се разделям
... и от скука щях да се застрелям!!!
Бум!
А-а-а-а-а-а-х.