Ето ви нещо за интервалите.
Най-дългият и най-краткият интервал е онзи, който стои между хубавата и лошата новина.
Представете си, че има нещо, което толкова много искате да чуете, че чак ви е малко страх да започнете сериозно търсене на източник, от който да го научите, за да не би да се окаже, че ще чуете нещо съвсем различно от очакваното. Но един ден, ей така, СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО, по друг повод и само защото сте се решили да подадете посоката, без да се надявате на кой знае какво, чувате точно това, което сте искали, в сигурен вид. И секунди по-късно, докато още опитвате да се окопитите и да възприемете изцяло чутото, бива доуточнено, че то всъщност изобщо не засяга вас.
Ако усещанията в такива моменти се изразят с анимация (метафорична), би се получило нещо много интересно. Само че животът не е анимация. Твърде силно усещаш ударите.
Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които ти спират дъха.Ясна работа. Обаче моментите, дето ти спират дъха, са 2 вида. Единият си е чиста смърт.
Човешката психика просто си има граници.
Има на тоя свят и 1 нещо, което се нарича "развален телефон". Но никога не знаеш в кой точно момент си го използвал.
Та, хубавини ли казах? А-ха-ха. Май прибързах. Да компенсирам закъсненията.
11 кoмeнтapa:
Колко често съм изпадала в това състояние...и никога не съм намирала точните думи да го опиша...
Обикновено след такива моменти изпадам в състояние на делириум, бясна съм, излизам навън, текват ми сълзите, а в момента, в който вече не съм сама, лепвам усмивката и продължавам напред. Запазена марка ми е! В крайна сметка, заради никого не си струва да се тормозя.
Без коментар просто... Браво!
Добре описано :) Такова чувство точно не мога да си спомня дали ми се е случвало, но подобни преживявания определено спират дъха на човек за няколко секунди.
непознато усещане...като че ли съм блажен :)
@wintryburning: нека малко да ти възразя... Има хора, заради които си струва да се тормозиш. Може да е 1 човек - приятел, гадже, колега, ... - може и да са повече, но всеки има в живота си такива хора, наистина.
@gan: май щеше да е повече за браво, ако успявах да избягвам подобни ситуации (не с безчувственост, а с правилни действия примерно), но благодаря!
@fuck the norm: нали? Или вземи най-сетне да се смееш над себе си, или ще избръмчиш наистина.
@albinos: мхм... въпросът е как променят ритъма оттам нататък...
@bronco: изобщо нямаш представа точно колко.
Да права си...много си права и именно , защото си струват реагирм толкова бурно, в повечето случаи, но аз имах по-скоро предвид хората, които те убиват за да не те боляло после. Не ги разбирам!
Съгласна съм сега, да. А тия със сбърканата логика... случва се и тях животът да намери как и да ги ремонтира.
ааааа... ъъъъъ... ще го прочета после пак, сега може би още спя, наистина нещо не зацепих... но ми прозвуча добре...
Споко. Незацепването не е проблем в момента. Всъщност, понякога и аз сама не си зацепвам на веригите.
... та викаш значи да не се шашкам! :)
Нямаш причина. Иначе в резюме веригата изглежда така: всичко е наред, корабът потъва нормално.
Публикуване на коментар