А когато аз, a.k.a. *******, давам фира, правя го по всички линии. Вероятно защото само 1 пък е нещото, способно да ме срути истински.
Наскоро даваха "Чудовище". Харесвам тоя филм, а на Чарлийз Терон бих свалила много шапки за ролята. Та там има 1 невероятна мисъл:
Всичко, което му трябва на човек, е само малко любов и вяра в себе си.Като се замисля, хем не много дълбоко, ... във фактическата вселена май не случих на ни едното. Мда. На всичко отгоре, двете са здраво свързани.
*
В нетен смисъл, опитвам се да кажа, че някак не съм в състояние да напиша нещата, които имах предвид по някое време - примерно за някои книги и филми, по поводи, които са ми напомнили за тях; за някои случки - мои и чужди; както и виждането си по милата родна картина, която иначе коментирам гневно само по чужди блогове (във всеки случай, каквото съм казала, съм го и мислела, така правя обикновено). Не съм в състояние освен това да потърся отново линковете, чиято папка споменах, че изтрих. Изобщо, засега ходя само по сайтове за музики или форуми и гледам филми.
Не, и това вече не правя. Сега търся работа.
От известно време насам не съм в състояние да оставям качествени коментари. Всъщност, дори не съм в състояние да наобикалям качествено хората в списъка отстрани. Особено неловко ми е пред онези, при които особено отдавна не съм ходила (защото все е имало нещо за дочитане, а аз все не съм имала време).
Не знам дори дали съм в състояние да отговарям качествено на коментари, оставени тук.
Май единственото, което съм в състояние да върша качествено, са глупости. И то съвсем риалити. Но каквото - такова. Тоя свят има нужда от всякакви хора. Съществува нещо като равновесие, знаете. Въпросът за това кой го поддържа, е интересен, но едва ли може да му се отговори оттук. Най-малко пък от онези, които са убедени, че могат.
А списъкът с нещата, които не съм в състояние да върша качествено, мога да продължа още с напиването (не пиянстването, казвам) и оплакването. Второто и преди го умеех качествено само пред хора, които ме познават; сега не го умея никъде. Обаче, дали е и нужно. Не че откривам Америка, но -
пред кого изобщо е възможно да се оплачеш качествено, освен пред себе си??
И кой изобщо те познава достатъчно, за да ти дава качествени съвети??
Абе... животът е... ама за него друг път.
12 кoмeнтapa:
Наистина ме объркваш понякога. Имаш осезаемо желание да споделиш и да разказваш, но не можеш да намериш първата дума, която да поведе останалите, или?
А за качественият съвет - не винаги трябва да те познава достатъчно добре човека за да ти даде правилният, а не най - изчерпателният съвет. Качи се на едно такси от Люлин от Овча Купел и сподели проблема си :)
Поздрави и да те виждаме по - често!
Най-добрия лек за това състояние е да си направиш една дълга разходка из любимите ти улици и места. Поне аз като съм в състояние, подобно на твоето, това правя и има ефект.Присъединявам се към пожеланието на pierrot да те виждаме по-често тук :)
@pierrot: хах! Това за първата дума е добре казано; може и там да ми е спирачката... но дали ако я премахна, няма да се отприщи 1 поток, който на никого не е нужен:)... освен като част от наръчника "Как да се разминеш с онова, което искаш да имаш";)
Номерът с таксито ми изглежда атрактивен... може и да взема да го пробвам тук...
@albinos: интересното е, че тоя лек и аз си го прилагам, знаеш ли! Само че в последно време много са ми ограничени разходките "без цел" (подчертавам кавичките; целта не винаги е материално изразена:) )... Но адски ме радва, че още някой прилага тоя начин. Действително бих го препоръчала дори на ония, които все нямат време:)
Имам един много близък приятел. Най-добрия. Той беше първият, който успя да покаже истинска заинтересованост от оплакванията ми. Но при него беше взаимно и успявахме да си говорим дори без думи.
Първата дума е изключително важна, но най-важна, ако питаш мен е и реакцията на човека отсреща, реакцията, която да спечели доворието ти. Може да пробваш с нещо малко...и сама ще усетиш дали да излееш всичко.
Когато ми се случи тези близки хора да ги няма....изкарвам си го през гърба и в повечето случаи всичко свършва със здрав рев след дълга инертност!
@wintryburning: абсолютно права си - много е важна реакцията отсреща и дали я усещаш като онази, която ти е нужна. Но някаси... с течение на времето всеки има все по-малко "свободно пространство" за задълбочаване в нечии други проблеми, съответно - все по-некачествено изслушва. Но най-вече - вярвам, или съм се убедила, че никой не може да те познава така, както се познаваш сам, за зло или за добро...
Я горе главата! Не всичко, което расте е плевел. ;)
Радвам се, че пак се появи, липсват ми постовете ти :)
@jenfel: хахахаха... харесва ми тоя лаф:) Не го знаех. Но тъй като ми харесва, ще видя какво ще направя с "горенето на главата" ;D
@всички: благодаря ви за милите думи, и към "пост-енето", и към мен!!
щракане сo пръсти му е майката by georgi hristoff.
па и 'шакадъм' ши стане!
хормонът пускай да вършее, тепетата че грейнат! АЙ
Абе да, май все много навътре всичко взимам. Ама не съм някак от "шакадъмните", какво да правя:)... А относно грейването на тепетата - :D:D:D ееее, как да не се замисли човек:D...
"...пред кого изобщо е възможно да се оплачеш качествено, освен пред себе си?"
В повечето случаи - абсолютно вярно!
Еее, ето най-сетне 1 съгласен с твърдението:) Пожелавам ти да имаш изключения от правилото!!
When did U told me? Maybe U R taking me for someone else:)
Публикуване на коментар