Имам познати и приятели, които пишат с грешки. Това не е определящо за отношението ми към тях - правописът все пак не е най-висшата човешка ценност. Някой може да го владее идеално и пак да е мръсник. Обаче когато неграмотността се издига до ранг на политика, тогава вече въпросът става друг.
Ето на това попаднах (и то със закъснение). Още съм заета със собствената си депресия, но то я пропука откъм граници на вярата във възможни за случване невероятни издънки.
М/удругото, поразгледах мненията в петицията. Най-показателно ми се стори следното: Ние в чужбината се мъчим да учим децата си на книжовен български, а вие централно му виждате сметката!... (няма кавички, защото цитатът не е дословен; смислов обаче със сигурност е, съжалявам, че не мога да посоча точната страница)
Покрай студентстването си 1 време познавах гърци, турци и негри (или африканци, макар че никога не съм зареждала понятието "негър" с обиден смисъл). С някои от тях съм имала приятелски отношения, които до момента си спомням с най-сърдечни чувства. Искам да кажа, че ако като патриотка съм се изживявала винаги (или поне със съвсем малки изключения), то като националистка - никога. По-скоро съм някакъв вид глобалистка. Но мисля - и мога да споря много - че има неща, които не трябва да се прецакват. След време (ако планетата го доживее) нациите така или иначе ще се смесят и разпаднат. Сега обаче хич не ме интересува дали става заради интересите на Доган или заради това, че неграмотните (понятието не се изчерпва с книжовността на езика, но често е свързано с нея) са по-лесни за управление - важното е, че проклетите политици се опитват да отстранят 1 по 1 всички онези неща, които трябва да пазят.
Не ми се вярва да има друга нация, която да отлюспва от себе си точно нещата, които съставят лицето й (и какво като опциите идват от политиците - останалите да не би да се съпротивляваме ЕФЕКТИВНО!).
А и да има - друга нация като нашата де - толкова по-зле и за нея.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 кoмeнтapa:
Публикуване на коментар