Евала, Врачанке!!

... Смях и кикот. Горчив обаче - щото там, където един остава за по-малко от седмица (ако изобщо отиде), друг прекарва понякога цялото отредено му време. Охотно си признавам, че съм си мечтала как всеки, който по какъвто и да било начин причинява какъвто и да било дефект в качеството на живот на други хора, бива сполетян от съответното, което да го запрати със замах право в същия дефектен живот, където да остане до пълно изтощение. Е, Юлиана Дончева вероятно не е най-виновният човек на света. Нито пък става въпрос само за политика. Има много други поводи за подобни пожелания. Злоба ли? Ами, възможно е.

Така или иначе - евала, Врачанке!! Свалям ти шапка. Защото не реши да си свиеш недоволството, та да получиш някъде във времето поощрения за добро поведение. Жал ми е за онези, които изобщо вярват в успеха на такива опити. Но така или инак, евала, мила!! Не всеки би се справил като теб. Златни диалози. Като оставим настрана всичките "Мирише много" и "Не, отказвам се", за мен върхът беше: "Нека и ти да научиш нещо от мене... Ами добре, аз ще си ги купувам [ръкавиците], здравето ми е по-скъпо, ... Е колко струва 1 чифт? ... 1 чифт на ден стига, нали?" Това е. Коментарите отпадат.

...Човек може да понесе много неща всъщност. Може да понесе дори да бъде по-онеправдан от някой друг, ако вижда някакъв градивен смисъл в това. Но да понася перманентна наглост без друг смисъл освен собственото й подхранване... идва малко множко по някое време. Макар че по нашенско тва време е малко длъжко.

[май 2010] Естествено, че всеки познава само онова, кто му е дадено. Просто не бива да се успокоява на него. Светът винаги е по-широк, отколкото ни е комфортно да си представим. И в 2те посоки (нагоре и надолу).
Комфорт (по силата на горния смисъл): представа за нещата, достатъчно проста и изключваща изключения, за да оправдава негативизма към нещата/положенията, кто чувстваме външни за себе си.