Видно е,

че пак няма да съм твърде редовен писач. Що така бе, Миме!

Пропуснатото (част от него). По ред причини.

3 декември -
Ден на хората с увреждания (или на инвалидите) -
някои от тях предпочитат единия израз, други - другия. Само че и в 2та случая истинската им категория е тая на игнорираните. Те спадат към особено игнорираните всъщност; щото иначе категорията е доста по-обемна. Както при всички игнорирани, и на тях се опитват не да им решават проблемите, а да им замазват очите - по всички правила на загрижеността, разбира се. Тия хора м/увпрочем в голямата си част наистина желаят да работят; нито онези, които познавам лично, нито коментиращите статията, желаят да си лежат на увреждането или групата инвалидност (и да легнат на тях, дълго няма да изкарат). На фона на всичките готованци у нас тва си е засрамващо. Обаче то е и не дотам възможно - понеже колко са работодателите, дето ще назначат човек с нужда от евентуални болнични и прочие усложнения. Е как бе. Ламтежът е сила...

  - Акция "Достъпна среда за всички". Не знам дали нашарените със стикери сгради ще имат ефект пред наште си управници, дори ако бъдат нашарени свръхдостатъчно; по-скоро би се получило нещо заради страха тия стикери да бодат погледа на пребиваващите тук еврофигури - в случай, че сградите някак влизат в маршрута им. Силно се надявам ефект в крайна сметка да има, тази акция или някоя друга. Защото когато си подложен на рестрикция "по условие", всяка допълнителна рестрикция става крайно обидна.

И тва изобщо не се отнася само до физическата достъпност на средата - както и инвалидизиращите заболявания са не само тези на опорно-двигателния апарат.

Има ли невидими гета? О, да.


Ние можем "ин виво"!
Това за "ин витро" и "ин виво" в 1я момент даже не повярвах, че го чувам. После обаче си казах, хе, алчност и идиотизъм в парламента -  какво да има за невярване??

Реплика дори не се нуждае от обсъждане. Нито отказът фондът за "ин витро" зачеване да се остави в ръцете на пряко заинтересованите. Доводите, които се изказаха впоследствие в подкрепа на тоя отказ, за мен са нищожни. Е мен кой ме пита. Обаче аз имам 1 близка приятелка, която не е никак ниско платена, а толкова плака, когато 1ят им - неин и на съпруга й - опит за "ин витро" оплождане беше неуспешен (което е и по-честият вариант). Не е сигурно, че ще имат възможност за 2ри.

България има достатъчно много деца без родители. Аз съм от първите, дето ще го кажат. Но има и демографски срив също така. Нито за 1 от 2те неща тия, дето са ни възседнали, не се грижат адекватно. Те и за инвалидите (или за хората с увреждания) не се грижат адекватно. И за хронично болните не се грижат адекватно. Те и за съвсем нормалните здрави хора не се грижат адекватно. Всъщност не съумяват да се погрижат адекватно за абсолютно нищо.

И затова да им се предлагат пенсии по 1400лв.?? Защото можело да им се наложи да опрат до Бюрата по труда? Еххее, весела България!...

---------------
... А дебелокожите инак политици пак се заобиждаха, че ги наричат слуги на народа; бре да му се не види и обидата... докато такова определение се счита за обида, а не за чест, оправия нема да има).

Друга шокова подробност по въпроса за "ин витро" оплождането беше, че има съмнения как за да се стигне до такова оплождане - и да се вземат от пациентите съответните пари, а то това е черешката на тортата, не некви си бебета - понякога при хормоналната терапия (ако тя е успешна, "ин витро" не се налага) вместо хормони на жената се влива... физиологичен разтвор.



Аман от всичко, по дяволите. И аман от това да не знаеш кога можеш да вярваш.