Веднъж 1 цар организирал пиршество за своята красива принцеса. Един войник от стражата видял царската дъщеря да минава наблизо. Тя била най-красивото момиче и той моментално се влюбил. Но какво е 1 прост войник редом до царска щерка? Най-накрая той успял да се срещне с нея и й казал, че не може да живее без нея. Принцесата била толкова запленена от тази любов, че решила да даде шанс на войника: "Ако можеш да чакаш 100 дни и 100 нощи под балкона ми, накрая аз ще бъда твоя." С тази мисъл войникът чакал и чакал. Ден... два... десет... Всяка вечер принцесата поглеждала и той никога не помръдвал - в дъжд, вятър и сняг, винаги бил там. Птици кацали на главата му, кълвяли го, но той не помръдвал. На 90-ия ден вече бил много блед и слаб. Сълзи се стичали от очите му, не можел да ги сдържи. Дори нямал сили да заспи. И през цялото време, принцесата го гледала. На 99-тата нощ войникът се изправил, взел си стола... и си тръгнал.
(източник - humantorch)
Странно е какви неща намираш понякога, търсейки съвсем (или почти съвсем) други. Дори не е толква важно, че приказката е хубава. По-важното е, че хората не винаги са на 1 мнение по въпроса кой от тях е войникът и кой - принцесата. Това вече ако не е странно, здраве му кажи. А може би изчистени роли няма. Но какво от това.
0 кoмeнтapa:
Публикуване на коментар