Специалистите са разни видове,

дойде ми наум по повод едни случки. Специалист както може да те закопае, друг не може. Примери разни.

... Взех да се замислям колко съмнителна изглеждам с цялата тая смяна на никове и дизайни. 1вото правило при чести смени на каквото и да е е, че като не можеш да промениш нещо, което искаш, променяш друго, което можеш. Защо можеш и не можеш е отделна тема, но... Какво плодовито поле за специалисти! Една част психолози и психиатри веднага биха ми наложили наблюдение по съмнение за шизофрения (по правило, тая същата част и лесно би потвърдила диагнозата). Друга част пък, вм. да се пише важна и знаеща, просто би казала нещо от сорта: "Спокс. Ти си там, където трябва да си. Опитай се и да правиш това, което следва. Не си пречи да знаеш какво е то. Не си пречи да знаеш, че можеш да го направиш." Вероятно е да каже още: "Разрухата е сграда, на която е отнета основата. Не си пречи да посочиш онова, което представлява основа на твоята сграда. Не си пречи да мислиш, че заслужаваш да го получиш." 1 от нещата, които съм искала да бъда, е психотерапевт като тези от 2рата категория.

Ей такива неща имах предвид под "разни видове специалисти".

Всъщност диагноза шизофрения веднъж наистина ми беше поставена; но то беше по друг повод. Не знам от какво ме заболя тогава повече - от това, че някой (който не е психолог, психиатър или какъвто и да е друг вид медицинско лице) си позволява да ме окачествява, без да познава добре нито мен, нито онова, заради което ме окачествява, или от това, че собствените ми родители (за които, милите, не е сигурно доколко всъщност ме познават от своя страна), вм. да ме защитят, решиха тайно да се консултират с моя приятелка, лекарка. Тайната излезе наяве, отношенията ни с приятелката ми вече не са същите (уви; защото беше 1 от близките ми такива), а на жената, влязла в ролята на диагностик, простих. Вярвам, че едва ли го е направила с цел да ми причини болка. Не че останалите са имали това за идея, но някакси нормално е да изискваме повече от тези, които са ни близки, отколкото от онези, които стоят по-встрани. Поне според мен. Родителите конкретно имат много специално място в тая мрежа. Без обвинения, нали - защото всъщност всичко, което ти се случва, те оформя; ако съжаляваш за 1, значи съжаляваш за всичко останало. Това го мисля още отпреди "Ефектът на пеперудата".

Апропо, хората, страдащи от - или радващи се на - шизофрения, са си хора, а не учебниково словосъчетание, още по-малко - обидно. Етикетите са лесно нещо (и като всяко лесно нещо - съмнителни); но ако задълбочим въпроса за не/нормалностите, то

кой е сигурен всъщност кое е "норма" и кое - "патология"?? На тоя свят границите са много тънки.
Предполагам, а съм и чела така, че на другия свят пък въобще ги няма.

---
п.п. с приятелката нещата са наред. това е добре, казва Йо-Йо. именно, отговарям аз.