За малко да пропусна,

но днес е и Прошка, или Сирни заговезни. Винаги съм се чудела защо на тоя празник по-младите трябва да искат прошка от по-старите, а не обратно. Все пак, логично е да си отговорен - евентуално и виновен - за онова, което идва след теб, но не и за онова, което е било преди теб. Отговорността просто нормално си тече от по-големия към по-малкия, от по-стария към по-младия - без значение дали са роднини или случайни познати. Не искам да кажа, че не трябва да поемаш отговорност за по-старите от теб; казвам само, че не можеш да бъдеш виновен за нещо, което го е имало преди да те има теб. Казвах го това доста дълго време, до миналата година, когато попаднах на 1 4стишие без посочен автор, което направо ме разгроми.

"О, хора, що след нас сте се родили,
не ни упреквайте със думи зли;
ако към нас добро сте проявили,
над вас самите Бог ще се смили!"

Не си отговорен за онова, което е било преди теб, но си отговорен за това, дали онзи преди теб ще се чувства вечно обвинен или ще се усети опростен за грешките, които е бил прекалено слаб да избегне и да не пренесе в/у теб. И ако ти не успееш - или не поискаш - да го накараш да се почувства опростен, то следва да му поискаш прошка за това.

Цял 1 ден, а може би и повече, бях в мир със себе си, задето открих тоя отговор за "обратната" прошка. И бях много учудена, че не съм стигнала до него преди, защото иначе напълно поддържам идеята, че прошката е 1 от най-важните неща на света - и то именно тоя вид прошка, при който опростеният разбира, че е опростен. То друг вид и няма де - понеже да опростиш някого само пред себе си е като да получиш помилване за осъдения на смърт, но да забравиш да му го връчиш. Той ще е мъртъв, а ти ще живееш в угризения.