Настроението на външната среда

зависи от настроението на вътрешната. Като частен случай - и гледането на филми. Одеве вървя "Съседка за секс"/"The Girl Next Door"(2004). Общо взето филмите ги гледам със закъснение, но все тая. Важното е да попаднат в настроение. Та този много ми хареса. Има и да се засмееш, има и да се зарадваш. Аз съм "за":)).

Полага се де - след като снощи пък даваха 1 от нещата, които като ги гледам, не вярвам на видяното. Визирам "Палмето"/"Palmetto"(1998), по "Още 1 глупак"/"Just Another Sucker"на Джеймс Хадли Чейс. Книгата ми е 1 от най-любимите, Чейс с нея го и срещнах и според мен тоя роман е най-хубавото от нещата му (и м. би още един, чието заглавие в момента не си спомням, отнасяше се за обир). Филмът обаче по мое мнение не е успешен. Вероятно не случайно заглавието не копира романа; и все пак, нито е вариация, нито не е. Измества се центърът, най-вече с тоя "неочакван край" и модерните елементи на тормоз; въобще сцената с тормоза е направо взета отникъде. Ц. А точно снощи и не бях в настроение за опрощаване на творчески недостатъци:(.

Така и с друг 1 любим роман, "Степфордските съпруги"/"The Stepford Wives" на Айра Левин. Филмът по него дори излезе със същото име (2004). Ако се надяваш само на филма обаче, никога няма да разбереш посланието на книгата. Не само е изместен центърът, но изобщо посоката на внушение е друга. Самият филм е по-добър от "Палмето" (точно заради ония изкуствени елементи); би бил и съвсем добър, ако не се свързва с книгата. Той просто не е филм по книгата. Той е филм след книгата. Със съвсем друга идея. Може да се приеме и като доразвитата стара идея; но все пак е друга.

Айра Левин изобщо е от ония, дето хич нямат късмет с филмирането, горките. Преди време гледах "Момчетата от Бразилия". Не знам как го е приел самият той, но аз го приех зле. Все пак, това ми е 1 от любимите автори. Пълна съсипия. Виж, "Бебето на Розмари" още не съм нито гледала, нито чела. Викам си за всеки случай да взема 1во да го гледам.

Най-куриозното обаче е каква книга щях да си купя веднъж. Същия тоя човек - А. Л. - имах късмета да го прочета най-първо в идеален превод, от библиотека, отдавна. След години, като бяха почнали да издават на килограм всякаква преводна литература, без да придирят много нито на самата л-ра, нито на превода, минавах покрай 1 сергия и видях сборник с 2 от романите му, 1ят беше пак "Момчетата от Бразилия" (иначе от тези, които съм чела, най-харесвам "Предсмъртна целувка"). Без колебание се спрях да си я купя. Преди мен имаше няколко души и докато чаках, разгърнах да си прочета за кеф края на романа, който е доста специфичен и го помня горе-долу наизуст. Започнах даже от предпоследната страница, така, да си подготвя вкуса за кулминацията... oбърнах, стигнах до края... и - о, изненада!! - след последното изречение беше добавено още цяло едно, съвсем ново. С нов ред и като пояснение към последното. Ъ?!? Ъхъ. Не знам до кого беше адресирано това пояснение, защото при условие, че си стигнал до финала четейки, никакво пояснение не ти е нужно. И как я бяха пуснали тая книга??... Тъмни тайни на културата.

Иначе сега Айра Левин си го имам, в точно същото издание, което четох 1воначално; взех си го от антикварната сергия на гарата - пак ей така, случайно уж...

На фона на тия негативни примери, да дам и 1 позитивен, че много ме тегли. "Параграф 22", който е най-любимата ми книга, никак не ме разочарова във филмовия си вариант (1970). Евала!!

Ще ми се да проверя как стоят нещата с "Пътеводителя (на галактическия стопаджия)". Хем ми се ще, хем не ми се ще.

... Говоря за тия неща, сякаш ми зависи животът от тях:). То май си е и така - цял живот съм книгоман, киноман и също заклет фен на фантастиката (изобщо, важните послания само условно имат жанр - не помня кой го беше казал). Е, спец не съм и не винаги съм запозната с по-пресните "рилийзи", но удоволствието си остава.

П.П. Явно е вечер на тийнейджърските филми. Няма лошо. Харесвам и този - "Пътешествие в Европа"/"Euro Trip"(2004); Амстердамската отсечка беше един път:)))

... Не са толкова много хората, за които бих казала: "Е как можа да не поискаш автограф!!". Обаче го казах на сестра ми, защото се разминала в Мадрид на 2 метра разстояние с Робин Уилямс. Аай стига бе... Тоя човек няма образ, с който да не ме докосва. М/упрочем,  утре ще дават и него.

Всъщност утре бих отишла с голямо желание на "Ейша"; обаче няма да стане. Нищо. Другият път.

За лека нощ:

- Аnd when the fairies will get laid??...

- от финала на филмчето по-горе.