Защо?

Слушам какво ми казва един човек и все ми се струва, че не е това, което трябва... и на мен, и изобщо:(. Питам се дали наистина за него така си стоят нещата, или по някаква причина така ми ги представя. И така ми се иска да е второто. Толкова ми се иска да е второто, че почвам сериозно да се притеснявам за здравия си разум. Все пак, защо някой ще представя нещата не така, както ги вижда. Защо някой ще си причинява такива усложнения? Животът и без това е достатъчно сложен. Особено нечий, предполагам.

(На всичко отгоре този филм наистина пунтира проблема почти 1:1, дори в репликите. Освен да взема да го гледам...)

Не е вярно, че не мога да се примирявам. Примирявам се с много неща. Но не с най-важното. Защо да се примирявам с нещо, което с едно духване прави да изчезне всичко друго??...

Лягам си. Иска ми се да съм някъде сама, за да мога да се наплача на воля. Искам да се наплача с глас. Нелепо е да трябва да се сдържам дори за това.


*
Наистина страшно харесвам оная реплика на Винс Вон от "Форсмажор / Return to Paradise":

"Виждам те, Луис!! Ти не си сам!! Виждам те!!"