Картини от крива изложба

# ...Даже май разбирам и всеобщата идилия, за която говориш. Той ще бъде с жена, с която се чувства комфортно, освен че я харесва, a аз ще знам, че наистина съм значела нещо за него, щом признава, че макар да се е забавлявал, за него не е било игра (и тогава това вероятно би ми било достатъчно, за разлика от сега); и понеже и двамата сме си лоялни копелета, ще се грижим добре за щастието на хората до нас, и ще получаваме съответното в отговор, защото на такива неща е доста трудно да не се отговори, нали; и така колелото ще се върти. Колкото повече, толкова повече. Мир, спокойствие и любов.
И само от година на година, или на тримесечие, лицата ни ще стават все по-сиви, сковани и мъгливи; но в реда на всеобщите традиции ще си казваме, че това е от времето.

# ... Явно съм се пазила точно от това - да не започна нещо, което няма да мога да прекъсна, защото няма да е коректно към този нов човек, който с нищо няма да го е заслужил и който от своя страна ми дава всичко, от което имам нужда... като изключим онова усещане в корема, разбира се.


"Фффффф. Ега ти света, ега ти чудото."

[0212]
Декларация на опита
Долуподписаната, декларирам отговорно и честно, че е напълно възможно един и същи човек едновременно да удовлетворява всичките ти жизнение приоритети и да ти дава онова усещане в корема.