Аз съм...

Наскоро мина друг много любим мой филм, за който ми се иска да говоря. И сигурно ще го направя. Но сега се сещам за този:

"Аз съм малкият мозък на Джак."

Или която и друга част да беше назованата. Само че моят вариант е различен в момента.


Препостната част:

Аз съм тъгата, която суши до корен
всичко, което допре с очите си.
Аз съм тъгата, която хербаризира.
Аз съм онова, в което гледа тъгата.


Може ли да връчваш на друг жезъла на тъгата и радостта си? Не го ли натоварваш непростимо?

А можеш ли да получиш нещо хубаво без да се натоварваш?

Да. Не знам. Не.

[хих! година и 12 часа]