Патрик Суейзи

си отиде на Кръстовден. Освен дето го харесвам като танцьор, филмовите му образи определено са запомнящи се. И още нещо, което ме респектира - с жена му, също танцьорка, са се срещнали, когато са били на 19 и 15 години. Не че продължителността на една връзка е непременно знак за качеството й; но в случая ми се струва да е точно така.

Отидоха си доста от големите за мен хора. Например отидоха си Антъни Мингейа, Патриша Хайсмит, Артър Кларк, Дъглас Адамс, Морган Скот Пек... Даже за последните двама разбрах случайно. На Пек дори бях решила да пиша, за нещо си.

Мисля си дали е за предпочитане да си отидеш от тоя свят изведнъж, без нито миг физическа мъка, или да имаш някакъв подготвителен период, в който обаче да понесеш страдание. Ужасно е да се мисли на тая тема. Но още по-ужасното е, че повечето от нас до последно имат всякакви неща за довършване - и хубави, и лоши.

Тая тема мога да я разисквам много... но когато се отнася за мойта си смърт и за мойте си страдания. Ако трябва да пренеса ситуацията в/у близки или обични хора... единственото, което искам, е всичко с тях да е наред.

Мога да изразя нещата и в единствено число, точно както си ги знаеш.