Като калинка под листо

И все пак, добре е да има някой, на когото можеш да кажеш:
- Господи, много ми е тежко!
Или:
- Майчице, много ми е тежко!
Някой, когото чувстваш по-изначален и по-обемен от теб. Така че да може не просто да те прегърне, а да те завие с прегръдката си. Този някой може да е и приятел - ако го имаш от същия вид. Но задължително трябва да е извън теб. Автопрегръдката върши работа само в пантомимата. Или в йогийството; но пък ако си по йогийски хармонизиран и балансиран, значи въобще не се нуждаеш от прегръдка (трябва да е доста странно усещане, това последното).

Добре е, да... само дето дори това не се среща често като възможност.
Какво да говорим за липсата на поводи да се нуждаеш от тая възможност.