Думи от филми

... Някой, чието лице се озарява, когато влезеш в стаята, независимо какво се случва наоколо.
... Който има желание да те докосва често; само за да се увери, че си истински.
... Понякога е голяма напаст, но й прощавам, защото знам, че това идва от цял океан с любов вътре в нея.

"2 пъти в живота"

Яд ме е, че не се сещам за другите описания.

Кръвта няма националност.

Наричаха ни "самозванци", "Божии деца"... и "де-ген-ерати".

- Аз спечелих повече от теб. Аз ти дадох само тялото си. Ти ми даде мечтите си.

- Оп... Вятърът го отнесе.

- Да се връщаме, Винсънт!
- Не можем. Вече сме по-близо до другия бряг.
- Какъв друг бряг?... Ще ни удавиш!
- Знаеш ли как го правя, Антон? Просто никога не пестя сили за обратния път!

"Гатака"

Последното определено е добър признак, по който да се различат хората (ако това изобщо е нужно) - такива, които пазят муниции за обратно, и такива, които дават всичко за напред.

Далеч съм от идеята да съдя и отсъждам, мога само да кажа кой е моят начин и той е 2рият. Колкото и да си правя забележки след всяко почти-удавяне.
Защо стигам до почти-удавяния не знам. Може би просто не давам всичко от себе си, макар да ми се струва, че го правя? Или може би на кино все пак е по-лесно?