Твърде абсолютизиращо, маце. Няма как да е истина.
Тогава защо другите успяват да бутат напред, а аз не?
Значи това, което липсва на мен, е по-основно за мен, отколкото онова, което липсва на тях, е основно за тях.
А?!?
Разбрах те много добре, в интерес на истината. И какво да правим тогава?
Помощ отнийде, брате.
*
Ами нали като даваш препятствия, трябва да дадеш и оръжия за преодоляването им. Или поне начини за сдобиване с тях. Иначе нищо не става, освен сеир за оня, който гледа отстрани.
*
Как си, М-че? Къде ли си сега? Помня как се разплака на финала, когато ми разказваше тая притча. Аз още не плачех на такива неща. Ти беше по-измъчена от мен тогава. Питам се как си сега. Надявам се, добре. Помня и колко впечатлена беше от тая мисъл, с която завършваше 1 от писмата ти. Била изписана на камъните в някакъв будистки храм. Ето я и в Интернет вече - под №72 тук (виж колко странно звучи адресът - окултизъм.биз).
Аз също харесах и 2те неща тогава. Бях... млада. Неволите все още не изглеждаха неотменен спътник. Всъщност какви глупости говоря?? Изглеждаха като че ще гостуват седмица. Най-много 2.
Научихте ли се да се радвате на препятствията?
1 човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бог, и докато 2мата се разхождали, по небето минавали картини от неговия живот. Забелязал, че навсякъде през живота му минават 2 чифта стъпки, както сега по пясъка - неговите и тези на Бог - но точно в най-трудните и тежки моменти стъпките остават само 1 чифт. Горчиво станало на човека от това и той попитал: "Господи, нали ми казваше, че щом веднъж те последвам, ти винаги ще си с мен; а ето че в моментите, когато най-силно се нуждая от теб, ти ме изоставяш!" "Грешиш, дете мое - рекъл Бог. - В такива моменти виждаш само 1 чифт следи, защото тогава не ти ходиш, а аз те нося."
Питам се... ако наистина Някой ме носи през лошото, то от какво по-лошо ме спасява?
В такива случаи се казва 1 1ствено нещо: не искай да разбереш.
Човек има нужда от инспирации.
[зад.: М.С.Пек за п/воборството]

0 кoмeнтapa:
Публикуване на коментар