Умора на материала

Въпросът не е в силните думи. Като изключим случаите, в които термините се пляскат на масата заради самото пляскане, истината е, че казваш силни думи, за да изразиш нещо силно. Проблемът не е в силните думи. Проблемът е, че ако нямат насрещна подкрепа, и силните думи се уморяват. Това не значи, че са били лъжа. Значи само, че не са били толкова важни там, където са отивали.

Може да казваш, че приемаш някого независимо от всички неща, заради които той смята, че не би го приел - и това да е истина. Но ако не ти дава възможност да го докажеш, тази истина остава без значение. Може да казваш, че си в състояние да се върнеш след всяка болка и да го правиш, защото всичко друго просто няма значение, и това може да продължи дълго време... но все някога все пак започва да има значение. Не защото човекът е станал по-лош, а защото на теб ти е станало ясно, че не представляваш за него онова, което би искал и заради което има смисъл да се връщаш. Всеки си има собствени признаци да регистрира това положение, но принципът е, че за да се чувстваш обичан, трябва да получаваш обич по начина, който е важен за теб, а не по онзи, който е важен според отсрещния (щом 2та начина се разминават). Поне в някаква част от времето. Можеш да дадеш някому обич според неговите нужди или можеш да му обясниш защо не може да я получи според тях - но не можеш да ги пренебрегваш безкрайно. Толкова е просто. Всеки сам избира на какво да държи; а онова, на което държи, със сигурност успява да опази. /4,7,8.02.10, чт, нд, пн/