събота, март 06, 2010

feat.

Зависи от случая, разбира се, но ако искаш да се представиш наистина, би следвало да го правиш не конкретно-фактологически, а архивно-ретроспективно. Логично е архивните маркери да се повтарят с много по-ниска честота, отколкото именните и професионалните - стига да се придържаш към субективната, а не към обективната им конкретика. Вкратце, по-определящо е вместо "Аз съм този и този и правя това и това" да кажеш "Аз преминах през това и това, а ето през това не можах." Трудностите са 2: не всеки е склонен да споделя с какво от вътрешния си мир не се е справил и не винаги пунктовете могат да се обяснят простичко. Но то при хората всичко все е с трудности.

"Обеци на ухото & др. светулки". Най-общият и най-личният цикъл на света.

Например:

Къде се раждат нещата?
В пресечната точка на полюсите.


Ако не внимаваш в тънкостите,
може да прецакаш какво ли не.


Совите не са това, което са,
а това, което са, със сигурност не е същото.

и т.н., и т.н.

/картинки - неизвестен автор, през piczz.net; фото - неизвестен автор, picasaweb/

0 кoмeнтapa:

Публикуване на коментар

 
***