Зависи от случая, разбира се, но ако искаш да се представиш наистина, би следвало да го правиш не конкретно-фактологически, а архивно-ретроспективно. Логично е архивните маркери да се повтарят с много по-ниска честота, отколкото именните и професионалните - стига да се придържаш към субективната, а не към обективната им конкретика. Вкратце, по-определящо е вместо "Аз съм този и този и правя това и това" да кажеш "Аз преминах през това и това, а ето през това не можах." Трудностите са 2: не всеки е склонен да споделя с какво от вътрешния си мир не се е справил и не винаги пунктовете могат да се обяснят простичко. Но то при хората всичко все е с трудности.
"Обеци на ухото & др. светулки". Най-общият и най-личният цикъл на света.
Например:
Къде се раждат нещата?
В пресечната точка на полюсите.
Ако не внимаваш в тънкостите,
може да прецакаш какво ли не.
Совите не са това, което са,
а това, което са, със сигурност не е същото.
и т.н., и т.н.
/картинки - неизвестен автор, през
piczz.net; фото - неизвестен автор,
picasaweb/
0 кoмeнтapa:
Публикуване на коментар