Здрасти, това е моят яд

(може би мястото и да стане каквото го мислех)

Не понасям да ме обвиняват за това, че съм в депресия, нито хора, кто имат немалка вина за това (където и да се помещава вината във времето), нито такива, кто нямат представа какво значи да изживееш живота си (до съответната актуална точка) в постоянен срив на стимулите за живот.

И най, ама най не понасям да ми казват, че било погрешно да търся тия стимули извън себе си. По някакво стечение на обстоятелствата тези, дето го казват, са се радвали на достатъчно външни стимули, или поне не са имали спънка в отглеждането на вътрешните. А така всеки знае. Затова, по дяволите, не понасям някой да ми философства за нещо, от което няма представа. Черно ми става отвътре.

Психологията би могла да бъде хубаво нещо, ако не се измодерни с разните глупости от рода на това, че човек трябвало да си бъде самодостатъчен. То светът затова се изроди толкова, щото всички си станаха самодостатъчни. Иде ми да заплюя оня, който е изрекъл за 1ви път тоя постулат.

Кой смее да ме обвинява, че ми трябва любов?? Аз съм живяла в къща без любов, кой смее да ме обвини, че я искам за себе си?? Вместо да ме кара да се чувствам защитена, разнополовият ми родител ме е наричал с ... доста обидни думи, кой смее да ме обвини, че искам да получа и друго отношение?? Вместо да черпя от еднополовия си родител хъс за живот, аз съм го виждала само неудовлетворен и обиден от неговия собствен. Кой смее да ме обвини, че нещата, кто ме стоплят, са далеч от професии и кариери?? Кой посмява да ми каже от какво ТРЯБВА да имам нужда, без да е наясно какво значи наистина да ИМАШ нужда?? Който и да смее, да върви да се застреля.

Никой не става лош от хубаво. Затова и аз принципно съм простила атмосферата в къщи. От душа. Прошката ми се чупи единствено когато вместо да бъде оценена, се замерва с обвинения. Само че, неудовлетворението и ядът с времето не намаляват. Стават все по-черни и изродени. И къде, значи, бил онзи, дето помагал? Щото, колкото и да е окаяно, нашто семейство се нуждае от помощ и я заслужава - като цяло и поотделно за всеки си член.

И да, вярно е, че децата в 1 и също семейство могат да бъдат различни по разните елементи на характера. Не знам какво толкова се били зачудили някви си там учени по тоя въпрос. Сметнали, че щом децата от 1 и също сем-во се различават по характер и реакции, то семейното възпитание няма кой знае какво значение. Няма как да не се различават децата - гените се смесват по свойте си безбройни комбинации и това има своето значение. Но ако се загледаш, ще видиш, че има неща/ситуации, в кто тия различни деца удивително се уеднаквяват. И ако решиш да не си магаре, а да разсъждаваш безпристрастно, ще разбереш, че тези пунктове на съвпадение в иначе различните характери са точна психо-карта на мястото, от кто тия деца идват. 1 щастливо и позитивно дете може да е израсло в детски дом, а 1 свито и песимистично - в собствено семейство. Изключения има навсякъде. Гаранция - Франция. Но все пак е абсолютно задължително да имаш 1 наум. Иначе няма защо да се чудиш, че децата ти били такива и онакива. Да не са расли при съседите? При теб са расли.

п.п. О, да. И още нещо мразя. Мразя да ми казват, че има на тоя свят много по-големи проблеми от тия, кто ме подкосяват мен. Че има хора, дето се борят за живота или здравето си, своето или на близките си. Че има хора, кто умират от глад. Аз ли не знам, че има?? Откак се помня, са ме вълнували тия неща и ми е ужасно тежко, че няма вълшебни пръчици, за да мога да премахна тия проблеми във всичките им измерения без никакво повече забавяне. Искам здраве и щастие за всички. Мисля, че ако се яви някой, дето изпълнява желания, това би било моето; дори ако цената е аз да съм изключена от получателите. Лесно бих се изключила от собствените си желания, ако виждах смисъла. Познавам се вече достатъчно, за да знам, че бих го направила. Но да ми твърди някой, че моите проблеми трябвало да спрат да ме вълнуват, само защото има и по-големи от тях, това, да ме прощавате, ми се струва доста глупаво. Искам здраве и щастие за всички. Но горното пак ми се струва глупаво.

Или пък да ми кажат: хората деца гледат, ти със себе си не можеш да се справиш; какво щеше да стане, ако имаше деца? Ами щях да имам стимул да правя нещата. Това щеше да стане, ако имах деца.

А защо не съм си направила... това е друга лекция вече.