Думи по мигове

Да водиш родител на лекар в повечето случаи е достойно трудна задача. Трябва да въртиш и сучеш и да го заглавичкваш точно като детенце. И пак не се знае дали няма да се откаже в последния момент. Не върви да го вържеш и да го водиш, иначе щеше да е лесно. Може и зодията да има значение, има няколко знака, кто недолюбват срещи с доктори и лекарствена химия. Но. Както и да е, тоя път успях в споменатото начинание. Радостното е, че нищо екстремно не се показа. Тъжното е, че няма как да се намалят грижите, кто, всеки знае, са причина за колкото щеш отрицателни явления у съществото-носител. Дори ако са в "нормално" количество. При моето носителче не са.

Джипито ми е приятелка. Много си я обичам, надявам се и тя мен, все още, макар че се случи 1 гаф м/у нас преди няколко години. Не точно м/у нас... но там рефлектира работата. Мъчно ми е, че стана така. Никога не съм искала да го помним; всъщност простих й веднага, след като й излях разочарованието си от онова, кто бе направила. Питала съм се с кое и кога я обидих, та да реши - съвсем несъзнателно макар - да ми го върне; каквато възможност се яви със споменатата ситуация. И все стигам до нещо, кто казах преди време за професията й. Просто няма какво друго да е. А понеже нищо лошо нямах предвид с нещото, кто казах (съвсем напротив даже), явно ме е разбрала погрешно. Още тогава ми направи впечатление, че не го прие така, както очаквах - но разговорът продължи нататък и не се доизяснихме. И тъй като тя не е човек, кто ще си търси правата, особено ако обидата е от по-близък, то обидата, макар и фиктивна, е останала да виси. Всъщност усещам я всеки път, когато говоря/се срещам с нея по професионална линия. Надявам се, че ще дойде момент, в кто да мога да й обясня какво точно съм имала предвид и че не съм искала да я обидя и да го обясня така, че обяснението да се вмести естествено и завинаги, а не да дращи и да се нищи като кръпка.

Имаше 1 мисъл за изкуството на красноречието:

Изкуството е не да кажеш това, кто трябва, а да не кажеш онова, кто не трябва. Цицерон

Склонна съм да се съглася, на всичките 100. Гафовете от говорене май всякак са повече спрямо гафовете от неговорене. Е, ако става въпрос за различни речеви актове, може и да е обратното. Но в протежението на 1 и същи речеви акт мисля, че е абсолютно вярно.
Ето още нещо:

Щом речта не е ясна, тя не постига целта си. Аристотел

Говори така, че да е невъзможно да не те разберат. Квинтилиан

Разликата между точните и почти точните изрази е подобна на разликата между факела и светулката. Марк Твен

Не говори винаги каквото знаеш, но знай винаги какво говориш. Клавдиан

По-добре е да мислиш за това, което говориш, отколкото да се каеш за това, което си казал. Саади

Думите не ги търси, търси факти и идеи, щом мисълта е ясна, думите сами ще се излеят. Хораций

Който говори - сее; който слуша - събира жътвата. Пиер Буаст

Нещо уж различно:

Тайната да се харесаш в разговор е да не разясняваш много нещата: да ги кажеш наполовина и да оставиш да ги отгадаят е знак, че имаш добро мнение за другите; нищо не ласкае повече тяхното самолюбие. Франсоа Дьо Ларошфуко

Който много пояснява, обижда. Паскал

Ами вярно е значи; защото доста пъти съм си го мислела. Нещо като "прескочи кобила", само че не кобила, а реплика, или изречение, или картина, или по 2 от всяко, или по 2 от всичките. Много ми харесва, когато в книга или филм някой ползва тоя похват. Някакъв такъв много наситен и своеобразен ритъм се постига. И всъщност намалянето на обясненията, ако е умело, изобщо не противоречи на предишните формули, нали. Ето и нещо друго:

Човечеството не познава по-силен опиум от думите. Ръдиард Киплинг

И то не само за слушателя, а и за говорителя, мисля. Точно заради автоопиата понякога губим мярката - търсим увеличение на дозата, но спираме да следим за качеството.

Още от същото.

И за край:

Сега зная, че всеки миг си има своя истина и че това, което наричаме измама, е всъщност истината на отделния миг, желанието той да бъде това, което изглежда. Едгар Доктороу

Миговете са всичко, кто имаме. Всеки 1, 1 подир друг - това са. Друго няма. Така излиза. Не си ли заслужава да опитваш да запълваш миговете си само със същински истини?

Но, викаш, то ако можеше да разпознаваш кои истини са същински и кои не, всичко щеше да е различно, нали.
А защо да не може??

ДуМи и МиДу - 2 от духчетата на огнището.