Кога прескочи границата?

- "Да... явно днес пак няма да мога да ида на работа. 170 ми е кръвното." Това каза. А знаеш ли какво чух аз?
- Какво?
- Днес денят ти пак е застрелян. ЗабравИ да свършиш спокойно каквото там си решила.
- Хм.
- Не чух цифри. Не чух здраве. Нито умора или ЕГН. Чух 1вено това, кто ти казах. И още по-лошото е, че не е съвсем вярно.
- Кое?
- Не е вярно, че не чух цифри. Преди да се изплъзнат от ушите ми, ги чух много добре. И знаеш ли какво си помислих, когато ги чух?
- Какво?
- "170 ли? И ще си останеш в къщи за 170? И повече си вдигал понякога!"
- Хм... не знам какво да кажа... Не беше такава.
- Никога не съм била. Никога не съм искала да бъда. Отвращавала съм се от онези, кто са.
- Не си такава... Това е отговор на нещо. Нали?
- А нима причината за отговора оправдава отговора? Кога съм го мислела?... Кога позволих да навляза толкова дълбоко в тинята?
- Понякога... нещата се събират.
- Събира се кората, която не изчистих от галошите. Дебела, засъхнала кора кал.
- Тези неща не стават 1странно.
- Оправдаваш ли ме?
- Не... Не те оправдавам.
- И аз не се оправдавам.