здравей и сбогом

хубав разказ е, много го харесвам и ми е от любимите. но нямах точно идеята да се случва същото с блогстването ми.

Докорабни опити [160810пн]
Имах и такива, естествено, и то не 1 и 2. Само че при мен всичко просто е сложно. В техните хората пишеха, а в моя аз се занимавах най-вече с визията. Когато не можеш да постигнеш промяната, от кто се нуждаеш в действителност, почваш да променяш всичко друго, кто е под ръка - факт. След всички отваряния, затваряния и местения сега поне е лесно да изброя проблемите си с тоя иначе прекрасен вид активност.

1) адски трудно споделям лични неща - а точно това ми се иска да правя.

Няма по-голяма агония от тази да носиш в себе си неразказана история. Maya Andelou

1а) адски ме тормози, че ако изразявам собствените си усещания 1:1, в някои от тях със сигурност ще нараня познати или дори непознати хора, без всъщност да го имам за цел.
2) официалната публичност и депресиите се отразяват отрицателно на порива ми за писане/четене. има няколко човека, пред които ми е най-виновно, когато замлъкна; по правило при тях се връщам най-трудно след отсъствията (защото се чувствам длъжна да дам обяснения, а не го правя).
3) много трудно решавам голям или малък блогрол да посоча - големия в никой случай не мога да го следя редовно, а малкият е толкова малък, че доста от харесваните места остават извън него. освен това, не ми се иска някой да ме линква само защото аз съм го направила, както и обратното.
3а) същото е с неблоговите сайтове и с обществено ангажираните линкове.
По 1 и 1а се опитвах да задобрея; но 3 и 3а последно ги пропусках като секции. Не съм сигурна дали и сега няма да го направя. Освен всичко друго, те повишават официалността - а за нея... беше точка 2.
4) от класации ми се повръща, всякакви.
5) социалните гаджетинки си имат добрите страни, но спадат към точка 3.