Грубости не заслужавам. Така мисля.

Мен ли тръгваш да обиждаш с тия думи:)? На какво отгоре, бе пиле?
Може всички да се отказват от мен, обаче моментите, в които сме били заедно, ги помнят с хубаво. Причините за това са различни, но никоя от тях не е свързана с неща извън собствената ми особа.
Специално мен тва ме удовлетворява.
Другото... и за него не ме погребвай, докато не се погреба сама.

*
/6.02.10, сб/ Винаги ми е било чудно как този човек успява да ме изкара виновна за това, че си отивам. На моменти ужасно ме е вбесявало. Питала съм се дали е възможно наистина да го мисли. Понякога съм си отговаряла, че е. Но не защото съм се чувствала виновна. Никога не се чувствам виновна, когато си тръгвам. Защото никога не си тръгвам първа. А когато го направя, гледам да е с добри чувства. Този път също исках да е така. Нямаше причина да е иначе. Но ето че той реши да ме обидиш. И ето че аз не му останах длъжна. А с тия неща надцакване не бива, по дяволите. Защото никога няма победители. И никому не са нужни. Понякога победите наистина са безсмислени, във варианта, в който ги желаем.