От Нещо Нищо

Ха. Това аз в у-ще не съм го учила.
Разликата в датите на Православния и Католическия Великден идвала от това, че някога бил свикан Общ Църковен Събор СПЕЦИАЛНО за да се намери как да се уеднакви честването на празника по целия християнски свят. Решението било свързано с фазите на Луната и пролетното равноденствие по Юлианския календар; но понеже и 2те се поизместват по същата причина, поради която са въведени високосните години, по-късно папа Григорий измислил нов календар, с който тези измествания се коригирали почти напълно. Календарът бил приложен в Западното Християнство, но Източното го отказало. Едните викат: "На мойто!", другите: "Не, на мойто!"

Егати абсурда.

Тая и следващата година обаче западният и източният празник съвпадали. "Това е като знак свише - вика чоекът, дето обясняваше цялата работа. - Един вид, каквото Бог събере, човек да не разделя."

Ама наистина голяма ББГ (БезБожна Гротеска), нали?
Надавани, надавани чудесии и полезности на Земята, надавани не с шепи, ами с камари. И лека-полека всичко се съсипва от човека. Човекът разделя неделимото. Не само Бог (какъвто и да е той, ако все пак го има) и вярата в него. Разделя всичко. Разделя себе си. Ужасно безочие.
Циливилизацион.

* * *

- Когато ни се явиш, с душата си ли те виждаме, или с духа си?
- Нито с душата, нито с духа. Виждате ме с ума си. Където е умът, там е съкровището.
("Мария / Mary")

Защото умът не е на 1во място интелигентност, примерно, а воля. Както и да го мериш, това му е основното, и то е във връзка с останалите.
А във всяка любов има волеви конпонент. Без него загива за секунди.