Theotime

- Ами трябваше да внимаваш. Стига с това правене на няколко неща наведнъж.
- Е, аз най-важното го хванах.
- Ама понякога ни се струва, че хващаме най-главното, тъкмо когато го пропускаме.
- Искаш да кажеш, че хващаме следващото най-главно? И че не е възможно да го схванем правилно, ако не сме хванали 1вото най-главно?
- Абе... както и да го мотаем, губи се цялата йерархия.
- А сериозно, трябва ли да има такава?
- Ами все отнякъде трябва да се тръгне.
- Не е ли все 1 от коя точно брънка ще се тръгне, за да се мине по цялата верига?
- Може и да е все 1. Но не мислиш ли, че ако не се тръгне от правилното място, ще се изгуби повече време?
- Не знам. Но ми се струва, че няма такова нещо като правилно място. Всеки тръгва от различно място. В това е смисълът на мозайката.
- Ти пак с тая мозайка. Не си мисли, че си наясно как точно са свързани нещата. Или защо.
- Аз и не си го мисля. Мисля си само, че по-важно е да тръгнеш, отколкото откъде.
- И не смяташ, че ако тръгнеш от по-удачно място, ще стигнеш по-дълбоко в материята?
- Честно ли? Не. Не го вярвам. Материята не е толкова плоска, че да търпи само 1 път на проникване. Никоя материя не е толкова плоска; макар някои от тях на 1в поглед изглеждат тъкмо такива.
- Искаш да кажеш, че всеки път през материята разкрива различни нейни качества и смисли? Аз пък ти казвам, че всяка материя си има някакви постоянни най-важни пунктове и ако искаш да застанеш "на ти" с нея, трябва да преминеш през тях.
- Продължаваш да държиш на тези "най". Мисля, че са излишни. А дори да не са, различните пътища към тях просто ги обогатяват. Следователно не могат да бъдат минус.
- Безориентираното блуждаене не води до сърцето на нещата, освен случайно; и в такъв случай ти изобщо не го разпознаваш. Няма как да научиш нещо, преди да си готов за него.
- А, ето нещо, в което имаме пълен консенсус. Когато си готов, започваш оттам, за където си готов.
- Никакъв консенсус не е това. Защото както го обясняваш, може да се превърне в 1 голяма въртележка.
- Знаеш ли, сега като го казваш, мисля си, че може и да е точно това.
- Какво? Въртележка ли?
- Да. И при това голяма.
- О, не. Това е начало на друга сложна дискусия. Нека да е друг път.
- Консенсус.

*
Всеки път се питам, какво точно е било прозрението на момичето, дето се изпарило безвъзвратно, преди да успее да се добере до телефонна кабина, за да го сподели... тогава де, при нападението на вогоните.